Проект 64: Парижки ресторант на брега на Сена

., УАСГ, София

за проекта

 Ресторантът е разположен по поречието на река Сена, в Париж /несъмнено, град с богато културно - историческо напластяване/. По- конкретно, зоната-обект на разработка претърпява своето най-интензивно развитие по време на световните изложения. Съвсем близо се намират Айфеловата кула, площадът и дворецът Трокадеро, пешеходния мост Дебийи- всички построени за изложенията. В непосредствена близост е и музея за африканско изкуство Ке Бранли на Жан Нувел. Средата носи заряда и духа на иновацията и желанието за развитие, което предполага особен подход.

Цел на проекта е да се постигне сграда, която да се превърне в гастрономически център и място, което да въздейства на всички сетива на посетителите.

Френската кухня е със заслужена репутация, а Франция се счита за родина на ресторанта- такъв какъвто го познаваме в наши дни. В тази връзка, някак естествено, в основа на концептуалното решение се превърна основата на гастрономическото изживяване, а именно вкусовете. Живеем във време, в  което подготовката и презентацията на храната се превръщат в предизвикателство за въображението. С  развитието на молекулярната кухня, вкусовете  се представят в неподозирани форми и агрегатни състояния, като стремежът е към това познатите комбинации да се разградят на съставните си части и да получим пържола във вид на пяна или мохито във вид на желе.

За да  се преведе нещо толкова абстрактно като усещането за конкретен вкус първоначално във графичен вид, а след това и в обемно пространствени модели, се налага въвеждане на система с конкретни правила и механизми на действие. Пример за подобен подход окриваме в абстрактните търсения на Василий Кандински. Той извървява дълъг творчески път докато изкристализира концепцията си за цветовете, базирана и на теорията за психологията на цветовете на Гьоте. Като особено важен момент самия той посочва ден, в който се прибира и една от картините на стената блести с необикновен чар и въдействие. Когато се приближава с очудване установява, че това е негова картина, закачена на обратно и никога повече не успява да я възприеме по същия начин. Това е епизод, смислово илюстриращ причините довели до това да доразшири представата, че всеки цвят е носител на конкретно чувство,но и притежава определена форма.

В случая с вкусовете освен на интуицията си се опирам и на редица проучвания и диаграми, посветени на вкусовите рецептори, като силно впечатление прави употребата на подобни цветове в по-голямата част от случаите. Последва създаването на интуитивни модели  и чрез преглеждане на социлогически проучвания, включително и импровизирани от мен такива, чрез ключови думи се достигна до графични символи. Като пример взимаме киселото – най-често срещаните асоциации за него са острота и свиване. Следващата стъпка е създаването на тези геометрични модели, които са всъщност носещата конструкция на ресторанта. Освен да отговарят на вече извлечения символ те са натоварени и с изискването, по начина по който са поставени в пространството, да работят на натиск. Тъй като са изградени на принципа на прегъването на лист хартия, трябва да се избегне ефекта на хармониката. Резултатът е следствие на няколко експериментални модела и на функционалната роля, с която са натоварени.

Прозрачността и цвета на структурите интерпретират комбинирането и наслагване на различни вкусове, тоест се създават няколко “режисирани” погледа, като входът от двете нива е решен по идентичен начин. Основната зала е организирана около тези структури като се обособяват различни пространства. Сепаретата разположени в “най-отделената” от общото пространство зона са препрадка към френските салони от началото на 20-те, чийто исторически първообраз са преобразуваните стаи на прислугата, използвани за по-интимни или тайни преживявания характерни с компромисен морал.Търсена е визуална връзка към кухнята,посредством прозивността на структурите, а презентацията на ястията е наистина атрактивна, например сладкишите, завършени с течен азот. Ориентацията на ресторанта осигурява гледка към реката, а долното ниво е полуподводно. Тъй като гледката под водата би могла да е със съмнително качество, поради това, че Сена е мръсна река, се наложи употребата сравнително нова технология, която използва рециклирани пластмасови отпадъци от водните басейни, за да създаде плаващи острови, играещи ролята на биофилтри.

Проблемът с мръсотията на Сена се оказа един от двата по-особени фактора, свързани с реката. Другият е, че за последните 100 години Сена е преляла много над обичайното си ниво три пъти. За да се избегне евентуалното наводнение, ресторантът е на понтони с пилотни основи, което да не позволи неговото отплаване, а 30-метровата рампа от горното ниво осигурява достъп при повдигане.