Проект 92: Old Bridge Museum

., УАСГ, София

за проекта

Проектът се намира в град Сиан, Китай, и е част от проект за разширяване на железопътния транспорт в страната. До 2007 година, средата е била земеделска земя, когато при разкопаването и откриват основи от стар мост. Изследванията показали, че мостът датира от времето на управлението на Династията Хан. Предполага се, че това е бил част от Пътят на коприната, който започвал точно от град Сиан, по това време столица на Китайската империя. Днес от тогава дългият 800 метра мост са останали едва 190 метра пълни с дървени колони.

На база проучвания проектът разглежда две възможни теории за това как е бил изграден мостът, като един дълъг 800 метра мост или серия от по-малки мостове свързани в една дълга верига.

Имайки предвид конструктивните възможности на дървото и фактът, че археологическите разкопки до този момент са открили колони на две места, а между тях има голямо празно пространство, проектът се спира на теорията за серия от мостове. Това довежда и до формообразуване с два големи обема и площад.

Средата е отдалечена от самият център, а темповете на развитие на град Сиан са плашещо бързи, средата ще бъде погълната от „разширеният център“ на града. Затова музеят трябва да служи като притегателен център на града и да се стреми да прикани различни прослойки на обществото с различни възгледи и различни интереси. За това към основната функция се добавят допълнителни – парк, библиотека, ресторант, изложба, място за събития.

Площадът между двата обема е изключително важен, тъй като в град Сиан всяко площадно пространство се използва от хората за така нареченото Гуан Чан Гу – улични танци, част от традицията на града.

Като вдъхновение за обликът на музея служат традиционните китайски сгради и характерната за тях дървена конструкция, използвана за почти всякакъв вид сгради и съоражения.

Главният вход на музеят е разположен в северната сграда. Фоайето е обвързано посредством атриумно пространство, завършващо в най-горната си част с околус, с намиращата се на по-горно ниво библиотека с голяма градина и над нея открита площадка за наблюдения с „къща за медитация“.

Входът към изложбата (археологическите находки) се намира на подземно ниво. Той е направен по такъв начин, тъй като по време на династията Хан, голяма част от хората извън града правели къщите си под земята, а влизането било посредством рампа. Част от изложбата са и серия от галерийни пространства, най-важното, от който е намиращото се под площада.

Площадът позволява навлизането на светлина през специално разположени в тавана отвори, отговарящи на растера и междуосието на колоните на стария мост. Тъй като точно това пространство е между двете площадки пълни с дървени колони, не се знае дали там са същестували такива или е имало остров, идеята е светлината да създаде предполагаемите колони, оформящо ги като „светлинни колони“.
                        В южната сграда се намира изходът от изложбата, магазинът за сувенири и пространство на два етажа за временни изложби.

            Проектът би обогатил средата, придавайки и различни функции и приканващ различни хора с различни интереси. Именно хората, тяхното присъствие, правят една среда приятна, жива и дават смисъл за нейното съществуване.