Проект 102: Реставрация и преустройство на „Къщата с ягодите“

., УАСГ, София

за проекта

“Имало едно време…“- така започва всяка приказка…
Името й е – „Къщата с ягодите“ , гордо стояща на улица „Сан Стефано 6“, град София, паметник на културата от 1978 година насам.
Историята на сградата започва през 1927- 1930 година, когато тя е проектирана от архитект Георги Кънев, завършил във Виена и Карлсруе, за фамиялията на българския банкер Димитър Иванов и неговата съпруга Надежда Станкович.
До главния вход на къщата се преминава през преден двор, делящ я от улицата, и впечатляваща ограда от ковано желязо. Тройно стълбище отвежда посетителите към верадната, разположена на височина 1.20 м от терена. Първият етаж е зает от дневна зона и приемен салон, заедно с кабинет, стаи за прислугата, а на втория са поместени спални помещения и просторни тераси. Къщата има сутеренно ниво, на кота -2.90 м, както и подпокривно пространство, на кота 7.90 м. Входното фоайе е отделено с двойна врата, а срещу него стои все още запазената камина от червен мрамор и релефни елементи от ковано желязо, показващи бита на хората. Пред нея се намира музикален подиум. Мебелите в интериора не са запазени, но се предполага, че са били в стила на Централна и Западна Европа. Запазени са таваните, украсени от гипсови елементи, както и пода- светъл паркет.
От двете страни на сградата са специалните два портала, предвидени за посещения с файтони и карети. Кочияйшът и конете остават в отреденото им простраснтво зад къщата, докато приключи приема и излизат през втория портал.
Нейното име- „Къщата с ягодите“, с което всички я наричат, е произлязло от растенията на двора, които имат малки червени плодчета, приличащи на ягоди.
Фамилията на Иванов е живяла до 1944 година, след което имотът е национализиран, като в него се е помещавало първоначално румънското посолвство. През 1990 година къщата е реституирана и върната на наследник от рода. След това, от 2004 година насам, тази красива сграда има нов собственик.
През 2015 година излиза информация, че има разрешение за събарянето на сградата, което води до петиция от над 9000 човека, изразяващи своето несъгласие. Сегашното й състояние - прозорците са „зазидани“ с ламарина, дворът е неподдържан, мазилката по стените пада, една изключителна сграда е оставена да се руши и линее.
Вдъхновен от забележителната история на Къщата с ягодите, от атмосферата, която тя създава в града, от емоциите, които поражда в минувачите, идейният ми проект се развива около ясна концепция: реставриране на запазените екстериор и интериор, запазване на автентичността и стойността на сградата, без имитация и без промяна на външния облик чрез нови елементи, надстойки и пристройки. Новата интериорна част е в контраст със старата, за да се отличава от нея и да не се преплитат като въздействие.
Предвижда се : В екстериор- освежаване на фасадата, пребоядисване, смяна на дограмата с еднотипна( дървена в
бял цвят), премахване на „защитните“ ламарини и поставяна на прозорци, отговарящи на първоначалните.
В интериор- реставрация на гипсовите елементи по тавана, запазване на централната камина и стълбището зад нея, формиране на общо простроство- салон, с функционално предназначение- ресторант. Връзката между ново и старо в интериора се прави на базата на контраст, за да се въведат съвременни тенденции и да се избегне имитацията като похват.
Тази намеса не засяга и не нарушава цялостта на сградата, а подчертава нейната идентичност. Преустройството от жилищно предназначение, частен имот, към обществено( ресторант) има за цел да даде възможност на всеки човек да се докосне до красотата и очарователността на Къщата с ягодите, да прекара време в нейната магия и тя да се превърне в едно обитавано любимо място на хората, вместо да остане недостъпна.
Проектът носи послание за щастлив край на приказката „Къщата с ягодите“ и обръща внимание към стойността на културното наследство и запазването на неговата национална значимост и цялост.

предишен участник

следващ участник